Интровертите и екстровертите всъщност не са толкова различни

Първият път, когато срещнах Ричард Брансън, предположих, че той ще бъде онзи човек от списанията и телевизионните програми - общителният, авантюристичен и смел предприемач. Той обаче изглеждаше малко срамежлив, особено в началото.

Страхотен човек? Определено. Очарователен, интелигентен и остроумен? Абсолютно. И въпреки всичките си дейности, голяма част от които могат да бъдат описани като екстравагантни, Брансън очевидно е интроверт. Това обаче не трябваше да ме изненадва, тъй като да се интроверт или екстроверт  няма много общо с това, което правиш, особено публично

Нека да разгледаме няколко мита за интровертите и екстровертите на работното място

„Екстровертите обичат да прекарват времето си във външния свят, състоящ се от хора и неща, докато интровертите предпочитат вътрешния свят на идеите и образите“

Горният цитат идва от Катрин Бригс и Изабел Бригс Майерс, известните създатели на въпросника Myers-Briggs, с помощта на който могат да бъдат идентифицирани 16 типа личности.

За съжаление, науката показва, че това наистина не е така. Проучване, публикувано в Personality and Individual Differences, установи, че интровертите са склонни да прекарват също толкова време с хора, колкото и екстровертите, както и да правят същите неща като тях. (И те са също толкова щастливи, колкото и екстровертите, когато го правят.) Проучване, публикувано в Journal of Personality and Social Psychology, установи, че екстровертите получават енергия от разговорите и взаимодействието с други хора, но също и интровертите - всъщност както екстровертите, така и интровертите казват, че енергийните им нива са най-високи, когато общуват с други хора, независимо дали на работа или в личния си живот.

Да, независимо дали сте интроверт или екстроверт, обичате да прекарвате времето си във външния свят, да общувате с хора и да правите неща заедно с тях.

Единствената реална разлика между екстровертите и интровертите е тяхната чувствителност към външна стимулация. Аз съм интроверт, така че след известно време имам нужда от малко тишина, за да се презаредя. Моят зет е изключително екстровертен и изглежда никога не се нуждае от подобна почивка. За него повечето взаимодействие осигурява още повече енергия.

Екстровертите са по-подходящи за лидерски позиции от интровертите

Да, ама не! Според множество проучвания няма разлика в ефективността на лидерите интроверти и лидерите екстроверти по отношение на цялостното представяне на екипа и компанията.

Има обаче тип обстоятелства, при който се наблюдава разлика. Както отбелязва професорът от бизнес училището Уортън към Университета на Пенсилвания Адам Грант, екстровертите са по-ефективни в ръководенето на служители, които са склонни да търсят насоки и мотивация, а интровертните лидери са по-ефективни при управлението служители, които са склонни да поемат инициатива и да работят добре без надзор.

Най-добрите лидери? Независимо дали са интровертни или екстровертни, се адаптират към индивидуалните нужди на всеки служител.

Екстровертите са по-добри в продажбите от интровертите

Всъщност нито екстровертите, нито интровертите са по-добри. Проучване, публикувано в International Journal of Selection and Assessment, не установи връзка между екстровертността или интровертността и резултатите в сферата на продажбите.

Кои са истинските победители? Това са амбивертите, или хората, които са някъде по средата на спектъра между екстровертността и интровертността. В резултат на това могат по-лесно да адаптират подхода си в зависимост от индивидуалните нужди на потенциалните клиенти.

„Тъй като те естествено се ангажират с гъвкав модел на говорене и слушане, амбивертите вероятно ще изразят достатъчно увереност и ентусиазъм, за да убедят и приключат продажба, но са по-склонни да слушат интересите на клиентите. Те също така са по-малко уязвими на това да изглеждат твърде развълнувани или прекалено самоуверени“, посочват авторите на изследване, публикувано в Psychological Science.

Оказва се, че същото важи и за това да си страхотен лидер и страхотен продавач – вашата личност има много по-малко значение от желанието и способността ви да се адаптирате към нуждите на другите хора.

Продължението четете в Мениджър Нюз